Когато Япония нападна САЩ с балони
В съпоставяне с по-голямата част от света, където цели градове са изравнени със земята от Втората международна война, континенталната част на Съединени американски щати съумява да излезе от нея релативно невредима. Не напълно незасегнат обаче, защото в действителност става жертва на японски балони бомби – най-ранните известни междуконтинентални оръжия.
Тези оръжия са проектирани от Япония по този начин, че да могат да прекосят Тихия океан и да изсипят огън и гнет върху популацията на САЩ… най-малко на доктрина. Те не са някакъв революционен вид модерна технология, а са просто скромни балони, които употребяват въздушните течения над Тихия океан, с цел да пренесат евентуално смъртоносните си оръжия до задачата. Думата „ евентуално “ е значима тук, защото балоните са изцяло неуправлявани, разчитайки на ветровете и шанса да доближат на вярното място.
Тези японски балонни бомби са първите междуконтинентални оръжия, които се употребяват до появяването на бомбардировача B-36 Peacemaker в края на 40-те години на предишния век, и държат върха за най-дългите офанзиви в историята на военните дейности до задачите от интервенцията Black Buck на Фолклендските острови през 1982г.
Японците стартират да изстрелват балоните в края на 1944 година, надявайки се струята да ги придвижи в Съединени американски щати, където те ще смъкват потребния си товар и ще повредят имуществото, ще убият хора и ще стартират горски пожари. Концепцията е основана, откакто японците научават, че има удобни течения на към 9 километра над Тихия океан.
Въпреки много опростения си темперамент, японските балони в действителност се нуждаят от някои комплицирани инженерни решения, с цел да работят. Тъй като са били цялостни с водород, те ще се издигат, когато се затоплят от слънцето денем, и ще се снижат, когато се охладят през нощта. Инженерите основават механизирана система, която да освобождава тежести с пясък под избрана надморска височина, с цел да поддържа височината на балона, и също по този начин да изпуска водород над избрана височина, с цел да не се изкачи балона прекомерно високо.
Механизмът, който следи надморската височина
Тежестите на един от балоните
Чувалите с пясък се освобождават с дребен взривен заряд. А откакто балонът към този момент е над Съединени американски щати, той ще освободи своя 450-килограмов потребен товар с различен взривен заряд. След това още един заключителен гърмеж ще унищожи самия балон, без да остави доказателства за неговото наличие.
Балоните в началото са направени от коприна, само че в последна сметка ще бъдат конструирани от избран вид хартия.
Балоните бомби са наречени Фу-Го и за първи път са употребявани през ноември 1944 година Американски военноморски патрулен аероплан открива един от първите от тях покрай Лос Анджелис. След него стартират да идват още повече в доста щати на страната, което кара държавното управление да разследва сведенията и наблюденията, които идват както от военния личен състав, по този начин и от цивилните. Докато опасността от балоните е относително ниска, чиновниците схващат рисковете от огромни горски пожари и спад в публичния морал. За тяхното събаряне са употребявани бойни самолети, което постоянно е мъчно заради огромната височина и скорост на балоните.
Един от тях каца покрай Ханфорд Сайт, където се произвежда нуклеарно гориво за плана Манхатън, и провокира късо съединяване на електропроводи и спиране на зареждането на обекта. За благополучие аварийните генератори на нуклеарните реактори на обекта покриват прекъсването на сила.
Изготвени са доста теории за произхода на бомбите, като някои допускат, че са пуснати от лагерите на военнопленниците в Съединени американски щати или че японски подводници ги пускат покрай крайбрежията на Съединени американски щати. Малцина имат вяра, че изхвърчат чак от Япония. Извлеченият от баласта пясък е изпратен във Военното геоложко звено на Геологическата работа на Съединените щати, с цел да бъде изследвано в допълнение. Химичният и микроскопският разбор откриват неговия състав и го свързват с Ичиномия. След това въздушното разузнаване открива уреди за произвеждане на водород наоколо до града, които след това са бомбардирани и унищожени от бомбардировачи B-29 през април 1945 година
С унищожаването на огромна част от доставките на водород по плана и с информацията, че офанзивите са несполучливи, програмата Фу-Го е анулирана. Общо над 9000 от тези балони са изстреляни, като единствено 300 са открити в Съединени американски щати
Част от забележителностите в Ичиномия през днешния ден
Както споменахме, балоните имат капацитет да причинят съществени вреди, но реално не съумяват го създадат съвсем нито един път посредством на лошата си акуратност и тъй като доста от тях изпускат потребния си товар в Тихия океан заради неточност в предстоящото време за пътешестване до Съединени американски щати.
Въпреки това балоните Фу-Го причиняват единствените смъртни случаи от противников дейности в континенталната част на Съединени американски щати след присъединението на страната към войната. Това трагично събитие се случва на 5 май 1945 година, когато Арчи Мичъл, свещеник от Църквата на християнския и мисионерски алианс в Блай, отива на пикник до планината Гиърхарт с бременната си брачна половинка Елси и петима от учениците им от неделното учебно заведение. Арчи оставя Елси и децата да намерят уместно място, до момента в който паркира колата. Докато се доближават до определеното си място, групата възкликва на Арчи, че са намерили нещо, което наподобява на балон. Мъжът знае за японските балони бомби и им споделя да стоят настрани от него. В този миг се чуват две детонации, които убиват цялата група, като се изключи Арчи.
По-късно е повдигнат Мемориалът на семейство Мичъл в тяхна памет на мястото на детонацията.
След като управляващите идват, е намерено, че под балона към момента има сняг, което демонстрира, че е лежал там няколко седмици, преди да бъде открит. Смята се, че някой от групата го е ритнал или преместил, карайки го да експлодира.
